Job 14

a Сир. 40:1

Призивът на Йов към Бога

1 ^a Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство. 2 ^b Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа. 3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе? 4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой! 5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине, 6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат. 8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта, 9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново. 10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той? 11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва. 12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън. 13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене! 14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната. 15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце. 16 ^c Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми. 17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

18 Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си, 19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека. 20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш. 21 На почит ли са децата му – той не знае, унижени ли са – той не различава. 22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“